развод

развод (български)

развод ±

ед.ч.		раз·вод
	непълен член	раз·во·да
	пълен член	раз·во·дът
мн.ч.		раз·во·ди
	членувано	раз·во·ди·те
бройна форма		раз·во·да
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Разделяне на двама съпрузи чрез съдебно дело.

Превод

английски: divorce арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: διαζύγιο датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: divorcio италиански: divorzio китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Scheidung норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: разво́д словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: boşanma унгарски: [[]] фински: [[]] френски: divorce холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

бракоразвод, разтрогване, прекратяване на брака, развенчаване, раздяла