разбит
Облик
разбит (български)
| ед. ч. | м. р. | раз·бит | |
|---|---|---|---|
| непълен член | раз·би·тия | ||
| пълен член | раз·би·ти·ят | ||
| ж. р. | раз·би·та | ||
| членувано | раз·би·та·та | ||
| ср. р. | раз·би·то | ||
| членувано | раз·би·то·то | ||
| мн. ч. | раз·би·ти | ||
| членувано | раз·би·ти·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Който е с нарушена цялост, на части или напълно разрушен. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- строшен, разтрошен, натрошен, счупен
- сразен, поразен, покорен, победен, смазан, сломен, разгромен, съкрушен, съсипан, опропастен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|