пътепоказател
Облик
пътепоказател (български)
ед.ч. | пъ·те·по·ка·за·тел | |
---|---|---|
непълен член | пъ·те·по·ка·за·те·ля | |
пълен член | пъ·те·по·ка·за·те·лят | |
мн.ч. | пъ·те·по·ка·за·те·ли | |
членувано | пъ·те·по·ка·за·те·ли·те | |
бройна форма | пъ·те·по·ка·за·те·ля | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31
- Табела, знак, поставени край път или на кръстопът, за да сочат накъде води даден път.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|