първичен

Български

първичен ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		пър·ви·чен
		непълен член	пър·вич·ния
		пълен член	пър·вич·ни·ят
	ж. р.		пър·вич·на
		членувано	пър·вич·на·та
	ср. р.		пър·вич·но
		членувано	пър·вич·но·то
мн. ч.			пър·вич·ни
		членувано	пър·вич·ни·те

Прилагателно име, тип 79

1. Който се отнася до нещо или е присъщ на нещо в началото.

Синоними

• начален, първоначален, основен
• елементарен, първобитен, примитивен
• древен
• местен, туземен, автохтонен
• най-ранен, най-стар, пръв
• недоразвит, рудиментарен, зачатъчен

Превод

английски: primary арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: primario италиански: primario китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: primär норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: перви́чный словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: primaire холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]