автохтонен
Облик
автохтонен (български)
ед. ч. | м. р. | ав·тох·то·нен | |
---|---|---|---|
непълен член | ав·тох·тон·ния | ||
пълен член | ав·тох·тон·ни·ят | ||
ж. р. | ав·тох·тон·на | ||
членувано | ав·тох·тон·на·та | ||
ср. р. | ав·тох·тон·но | ||
членувано | ав·тох·тон·но·то | ||
мн. ч. | ав·тох·тон·ни | ||
членувано | ав·тох·тон·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
местен, първичен, (може да се отнася за туземно население)
Етимология
от старогръцки αὐτόχθων (аутохтоон)(αὐτό -сам, само и χθών - земя) буквално преведено "от тази земя"
Фразеологични изрази
автохтонно население - местно население, туземци. Пример: Аборигените са автохтонното население на Австралия.
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|