пъкъл
| ед.ч. | пъ·къл | |
|---|---|---|
| непълен член | пъ·къ·ла | |
| пълен член | пъ·къ·лът | |
| мн.ч. | пък·ли | |
| членувано | пък·ли·те | |
| бройна форма | пъ·къ·ла | |
| звателна форма | пъ·къ·ле | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 9
Лошата част на отвъдното, предназначена за грешници; ад, преизподня.
Етимология
старобълг. пеклъ (Бол. пс.), пькьлъ (Мих. тр.), пьцьлъ „смола“ πίσσα (Супр.). Първоначалното значение е „смола“, по-късно християнизирано в „ад, преизподня“ покрай римската практика да се мажат телата на осъдените роби с нагорещена смола, което ранните християни са смятали за едно от наказанията в ада. Праслав. *рьkъlо и старобълг. пьцьлъ са заети от лат. picula „смола“, умалителна форма от pix „смола“, срв. застъпниците ѝ в съвременните романски езици: итал., прованс. pegola, исп. pega, рум. păcură „смола, катран“. Герм. форми (ст.-в.-нем. pëh, pëch, bëh, ср.-в.-нем. bëch, pëch, ст.-сакс. pik, ст.-англ. pic, ст.-сканд. bik, ср.-д.-нем. pek, pik „смола“) също са заети от латински.
Фразеологични изрази
Превод
|
|