путьо
Облик
путьо (български)
ед.ч. | пу·тьо | |
---|---|---|
непълен член | пу·тьо·то | |
пълен член | пу·тьо·то | |
мн.ч. | пу·тьов·ци | |
членувано | пу·тьов·ци·те | |
бройна форма | пу·тьов·ци | |
звателна форма | пу·тьо |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 40
- жарг. пренебр. Женствен, женоподобен мъж, занимаващ се с присъщи за жените дейности.
Етимология
От „путка“ + окончание „-ьо“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|