пуск
Облик
пуск (български)
ед.ч. | пуск | |
---|---|---|
непълен член | пус·ка | |
пълен член | пус·кът | |
мн.ч. | пус·ко·ве | |
членувано | пус·ко·ве·те | |
бройна форма | пус·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Пускане на устройство, оборудване и т.н. в употреба. „Пускът на совалката е утре.“
- Означение на клавиш, с който някакво устройство започва работа. „Натиснете „Пуск“, за да засвири касетофонът.“
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|