пруст
Облик
пруст (български)
ед.ч. | пруст | |
---|---|---|
непълен член | прус·та | |
пълен член | прус·тът | |
мн.ч. | прус·то·ве | |
членувано | прус·то·ве·те | |
бройна форма | прус·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Открита отпред или отстрани част от къща, през която се минава за да се влезе в стая, междинна стая или коридор.
- Преддверие (Н. Геров).
- Покрита тераса (Поморийско, Варненско, Шуменско, Севлиевско, Горнооряховско, Габровско).
- Стая с огнище (Провадийско, Силистренско, Тутраканско, Беленско, Свищовско, Павликенско, Никополско).
- Сайвант (Кулско, Пазарджишко).
- Помещение, в което има огнище, кухня (Банат).
- Чардак, тераса.
Етимология
диал. вариант пръс (Маданско), рус.-цслав. прустъ „преддверие на църква“. Поради разпространението си думата е вероятно гръцка заемка: старогр. πρόσθιος „намиращ се отпред“ (Херодот, Аристотел).
Фразеологични изрази
Превод
|
|