профан
Облик
профан (български)
ед.ч. | про·фан | |
---|---|---|
непълен член | про·фа·на | |
пълен член | про·фа·нът | |
мн.ч. | про·фа·ни | |
членувано | про·фа·ни·те | |
бройна форма | про·фа·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- букв. Човек, непосветен в тайнствата на божествената служба.
- прен. Човек, който няма познания в дадена област, неспециалист;
- прен.жжжжжжжж
Етимология
от лат. profanus “който е пред, извън храма”
Фразеологични изрази
ПРОФАН съм в изкуството
Превод
|
|
Синоними
невежа, неграмотен, непросветен, неук, неосведомен