протежение

Български

протежение ±

ед.ч.		про·те·же·ние
	членувано	про·те·же·ни·е·то
мн.ч.		про·те·же·ния
	членувано	про·те·же·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Разстояние от единия до другия край по дължината на нещо. По протежението на реката.

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• продължение, дължина, ширина, разстояние, пространство, простор, линия, посока
• промеждутък, междина
• обхват, обсег, широта
• шир, широко пространство