прокоба
Облик
прокоба (български)
ед.ч. | про·ко·ба | |
---|---|---|
членувано | про·ко·ба·та | |
мн.ч. | про·ко·би | |
членувано | про·ко·би·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Предзнаменование, предсказание за беда; лоша поличба.
Етимология
диал. коба „зла съдба, прокоба“ (Ихтиманско), ст.-бълг. кобь τύχη „съдба“ (Супр.), „предопределение, предзнаменование“ (Й. Златоуст, 15 в., Паисиев сб.). Сродни форми: сърбохърв. коб „съдба, орис, добър знак, среща, външен вид“, коба (остар.) „врачуване“, чеш. koba „сполука“, полаб. ťübə „призрак“, ст.-рус. кобь „гадаене по птичи полет“ (Лавр. лет.), рус. (диал.) кобь „врачуване“. Сравнението със старосканд. hарр, англ. happi-ness „щастие“ е невъзможно фонетически от гледна точка на индоевроп. фонетика (очаквано праслав. *kabь), неясна е и староирл. соb „победа“. Субстратен произход?
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- предвещание, знамение, личба, поличба, предзнаменование, предсказание
- зла съдба