прогонвам
Облик
прогонвам (български)
| Сегашно време | про·гон·вам |
|---|---|
| Мин. св. време | про·гон·вах |
| Мин. несв. време | про·гон·вах |
| Повел. наклонение | про·гон·вай |
| Мин. страд. причастие | про·гон·ван |
| Мин. деят. св. причастие | про·гон·вал |
| Мин. деят. несв. причастие | про·гон·вал |
| Сегашно деят. причастие | про·гон·ващ |
| Деепричастие | про·гон·вай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, несвършен вид
(класификация — преходен)
- Принуждавам някого да се махне, да напусне някое място временно или завинаги; изгонвам, изпъждам.
Етимология
Фразеологични изрази
Други думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|
|