провокирам
провокирам (български)
| Сегашно време | про·во·ки·рам |
|---|---|
| Мин. св. време | про·во·ки·рах |
| Мин. несв. време | про·во·ки·рах |
| Повел. наклонение | про·во·ки·рай |
| Мин. страд. причастие | про·во·ки·ран |
| Мин. деят. св. причастие | про·во·ки·рал |
| Мин. деят. несв. причастие | про·во·ки·рал |
| Сегашно деят. причастие | про·во·ки·ращ |
| Деепричастие | про·во·ки·рай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, несвършен вид
(класификация — преходен)
- Правя провокация.
- Предизвиквам към определено действие, състояние.
Етимология
Фразеологични изрази
Други думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|
|