притча

притча (български)

притча ±

ед.ч.		прит·ча
	членувано	прит·ча·та
мн.ч.		прит·чи
	членувано	прит·чи·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Кратък, преносен, нравоучителен разказ, от чийто преносен смисъл трябва да се разбере смисълът и поуката от текста

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

парабола, алегория