пристанище

пристанище (български)

пристанище ±

ед.ч.		прис·та·ни·ще
	членувано	прис·та·ни·ще·то
мн.ч.		прис·та·ни·ща
	членувано	прис·та·ни·ща·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 66

1. Място на брега, оборудвано и приспособено за спиране на плавателни съдове, и градът, в който се намира.

Превод

английски: harbour, haven, port арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: λιμάνι датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: puerto италиански: porto китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Hafen норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: га́вань, порт словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: liman унгарски: [[]] фински: [[]] френски: port холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• залив, порт, кей, пристан
• прибежище, закритие