пристан

Български

пристан ±

ед.ч.		прис·тан
	непълен член	прис·та·на
	пълен член	прис·та·нът
мн.ч.		прис·та·ни
	членувано	прис·та·ни·те
бройна форма		прис·та·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Пристан — събирателен термин: специално оборудовано место за приставане (престой) на речните кораби на брега на вътрешните водни пътища. Предназначено е за пристигане-заминаване на пътници и претоварни операции в защитена акватория в период на позволена навигация. Принципно не се отличава от кей или пристанище, но е характерен за използване във вътрешните водни пътища (речния флот).

Превод

английски: moorage, wharf арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: αποβάθρα датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: embarcadero италиански: attracco китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Kai, der Wharf норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: пристань, прича́л (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: iskele унгарски: [[]] фински: [[]] френски: quai, appontement холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

кей