природен
Облик
природен (български)
ед. ч. | м. р. | при·ро·ден | |
---|---|---|---|
непълен член | при·ро·де·ния | ||
пълен член | при·ро·де·ни·ят | ||
ж. р. | при·ро·де·на | ||
членувано | при·ро·де·на·та | ||
ср. р. | при·ро·де·но | ||
членувано | при·ро·де·но·то | ||
мн. ч. | при·ро·де·ни | ||
членувано | при·ро·де·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Който се намира, съществува, получен е в природата в резултат на свойствените за нея процеси.
- Роден от втори или следващ брак при доведени или заварени деца. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
вроден, вкоренен, инстинктивен, естествен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|