приоритет
Облик
приоритет (български)
| ед.ч. | при·о·ри·тет | |
|---|---|---|
| непълен член | при·о·ри·те·та | |
| пълен член | при·о·ри·те·тът | |
| мн.ч. | при·о·ри·те·ти | |
| членувано | при·о·ри·те·ти·те | |
| бройна форма | при·о·ри·те·та | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Това, на което се дава предимство.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
предимство, преднина, преимущество, първенство, старшинство