принадлежа
Облик
принадлежа (български)
| Сегашно време | при·над·ле·жа |
|---|---|
| Мин. св. време | при·над·ле·жах |
| Мин. несв. време | при·над·ле·жех |
| Повел. наклонение | при·над·ле·жи |
| Мин. страд. причастие | — |
| Мин. деят. св. причастие | при·над·ле·жал |
| Мин. деят. несв. причастие | при·над·ле·жел |
| Сегашно деят. причастие | при·над·ле·жащ |
| Деепричастие | при·над·ле·жей·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 178, {{{ВИД}}}
(класификация — ?)
- Притежание съм, собственост съм на някого. Книгата принадлежи на брат ми.
- Спадам към нещо, числя се в неговия състав. Принадлежа към някоя партия.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
числя се, съм, подпадам, съставлявам част, причислен съм, отнасям се към, спадам към, включен съм
Превод
|
|