придатък

придатък (български)

придатък ±

ед.ч.		при·да·тък
	непълен член	при·да·тъ·ка
	пълен член	при·да·тъ·кът
мн.ч.		при·да·тъ·ци
	членувано	при·да·тъ·ци·те
бройна форма		при·да·тъ·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

Допълнение към нещо, което няма самостойно значение.

Превод

английски: appurtenance, appendage, adjunct, affix арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: προσάρτημα датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: añadidura италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Ansatz норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: прида́ток словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: ilave унгарски: [[]] фински: [[]] френски: affixe холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• добавка, допълнение, прибавка, притурка, увеличение
• принадлежност
• приложение