прибавка

прибавка (български)

прибавка ±

ед.ч.		при·бав·ка
	членувано	при·бав·ка·та
мн.ч.		при·бав·ки
	членувано	при·бав·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Нещо прибавено/добавено, допълнително включено, притурка, добавка.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• притурка, приложение, анекс, допълнение, добавка, придатък
• вмъкване, вмъкнато
• примес, капка, малко количество
• принадлежност
• прираст, прибавяне, увеличение