преписвам
Облик
преписвам (български)
| Сегашно време | пре·пис·вам |
|---|---|
| Мин. св. време | пре·пис·вах |
| Мин. несв. време | пре·пис·вах |
| Повел. наклонение | пре·пис·вай |
| Мин. страд. причастие | пре·пис·ван |
| Мин. деят. св. причастие | пре·пис·вал |
| Мин. деят. несв. причастие | пре·пис·вал |
| Сегашно деят. причастие | пре·пис·ващ |
| Деепричастие | пре·пис·вай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, несвършен вид
(класификация — преходен)
- Написвам нещо, като го възпроизвеждам точно от някакъв оригинал или от чернова.
- Ученик - заимствам, не пиша самостоятелно.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|