пратеник

пратеник (български)

пратеник ±

ед.ч.		пра·те·ник
	непълен член	пра·те·ни·ка
	пълен член	пра·те·ни·кът
мн.ч.		пра·те·ни·ци
	членувано	пра·те·ни·ци·те
бройна форма		пра·те·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Лице, изпратено с някаква задача или поръчка.

Превод

английски: messenger, herald, envoy, emissary гръцки: αγγελιοφόρος, απεσταλμένος испански: mensajero, emisario италиански: messaggero, corriere

немски: der Bote, der Gesandter руски: посы́льный турски: haberci, elçi френски: messager, émissaire

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.