праведен
Облик
праведен (български)
ед. ч. | м. р. | пра·ве·ден | |
---|---|---|---|
непълен член | пра·вед·ния | ||
пълен член | пра·вед·ни·ят | ||
ж. р. | пра·вед·на | ||
членувано | пра·вед·на·та | ||
ср. р. | пра·вед·но | ||
членувано | пра·вед·но·то | ||
мн. ч. | пра·вед·ни | ||
членувано | пра·вед·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
Който се съобразява и строго спазва определени религиозни и морални норми според канона. Праведен християнин.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|