почит

почит (български)

почит ±

ед.ч.		по·чит
	членувано	по·чит·та
мн.ч.		по·чи·ти
	членувано	по·чи·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• уважение, зачитане, внимание, хатър, благоговение, почтителност, респект, почести, обич, достойнство
• подчинение, покорство
• преклонение, култ, обожаване, обожание, боготворене
• тачене