похищавам

Български

похищавам

Сегашно време	по·хи·ща·вам
Мин. св. време	по·хи·ща·вах
Мин. несв. време	по·хи·ща·вах
Повел. наклонение	по·хи·ща·вай
Мин. страд. причастие	по·хи·ща·ван
Мин. деят. св. причастие	по·хи·ща·вал
Мин. деят. несв. причастие	по·хи·ща·вал
Сегашно деят. причастие	по·хи·ща·ващ
Деепричастие	по·хи·ща·вай·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип 186, несвършен

(класификация — преходен)

1. Вземам, отнемам насила, с принуда.

Етимология

Старобълг. хытити, хыштѫ.

Свързан с хващам.

Синоними

грабя, отвличам, крада, отнемам, грабвам, заграбвам, задигам, завличам, вземам, присвоявам, обсебвам

Превод

английски: abduct, kidnap (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: raptar италиански: sottrarre китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: entführen норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: похища́ть словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: enlever, ravir холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]