похищавам
Облик
похищавам (български)
| Сегашно време | по·хи·ща·вам |
|---|---|
| Мин. св. време | по·хи·ща·вах |
| Мин. несв. време | по·хи·ща·вах |
| Повел. наклонение | по·хи·ща·вай |
| Мин. страд. причастие | по·хи·ща·ван |
| Мин. деят. св. причастие | по·хи·ща·вал |
| Мин. деят. несв. причастие | по·хи·ща·вал |
| Сегашно деят. причастие | по·хи·ща·ващ |
| Деепричастие | по·хи·ща·вай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, несвършен
(класификация — преходен)
- Вземам, отнемам насила, с принуда. [1]
Етимология
Старобълг. хытити, хыштѫ.
Свързан с хващам.
Фразеологични изрази
Синоними
грабя, отвличам, крада, отнемам, грабвам, заграбвам, задигам, завличам, вземам, присвоявам, обсебвам
Превод
|
|