порок
Облик
(пренасочване от порокът)
порок (български)
ед.ч. | по·рок | |
---|---|---|
непълен член | по·ро·ка | |
пълен член | по·ро·кът | |
мн.ч. | по·ро·ци | |
членувано | по·ро·ци·те | |
бройна форма | по·ро·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Осъдителен недостатък на характера
- Физически недостатък
Етимология
старобълг. порокъ „порицание“ (Супр.) < *po + *rokъ, срв. оброк, срок, пророк, като *rok- е същ. от *rek- „река“.
Фразеологични изрази
Превод
|