понятие

Български

понятие ±

ед.ч.		по·ня·тие
	членувано	по·ня·ти·е·то
мн.ч.		по·ня·тия
	членувано	по·ня·ти·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Вътрешен мисловен образ, в който се съдържат основно устойчиви и постоянно повтарящи се характеристики на предметите; форма на мислене, чрез която се обобщават предметите по съществените им признаци.
2. Представа, отразяваща действителността в съзнанието на човека и изразяваща отношението му към обкръжаващия го свят.

Превод

Преводи

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• представа, възприятие, идея, мисъл, концепция
• схващане, разбиране
• впечатление
• наименование, название, обозначение, термин