понеделник

Български

понеделник ±

ед.ч.		по·не·дел·ник
	непълен член	по·не·дел·ни·ка
	пълен член	по·не·дел·ни·кът
мн.ч.		по·не·дел·ни·ци
	членувано	по·не·дел·ни·ци·те
бройна форма		по·не·дел·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Название на първия ден от седмицата.

Етимология

старобълг. понедѣльникъ δευτέρα (Супр.), първоначално означава „денят след праздника (неделя)“. От *ро- и *nedělja (виж неделя), възможно образувана под влиянието на простонародно лат. feria secunda (порт. segunda feira „понеделник“), понеже *nedělja калкира лат. feria.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: Monday (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] виетнамски: thứ Hai (vi) гръцки: Δευτέρα (el) датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: ср. р. италиански: ср. р. китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Montag (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: ср. р. португалски: [[]] румънски: [[]] руски: понедельник (ru) словашки: ср. р. словенски: ср. р. сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] украински: ср. р. унгарски: [[]] фински: [[]] френски: lundi (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: ср. р. шведски: [[]] японски: [[]]

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}