поляк
Облик
поляк (български)
ед.ч. | по·ляк | |
---|---|---|
непълен член | по·ля·ка | |
пълен член | по·ля·кът | |
мн.ч. | по·ля·ци | |
членувано | по·ля·ци·те | |
бройна форма | по·ля·ци | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Човек, който опазва селскостопанската продукция на полето.
- Човек от населението на Полша.
Етимология
- от поле
- Заета от рус. поляк, съкратена форма на *poljaninъ „жител на полето“, старо великополско племенно название (БЕР V, 507).
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
МИ Поляк, село в Бургаско