полюс

Български

полюс ±

ед.ч.		по·люс
	непълен член	по·лю·са
	пълен член	по·лю·сът
мн.ч.		по·лю·си
	членувано	по·лю·си·те
бройна форма		по·лю·са
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Крайна точка от въображаемата ос, около която се върти Земята. Северен полюс. Южен полюс. 2. Всеки от двата края на магнит или на електрическа верига.

Превод

английски: pole арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: πόλος датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: polo италиански: polo китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Pol норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: по́люс словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: kutup унгарски: [[]] фински: [[]] френски: pôle холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

крайност, антипод