полюс
Облик
полюс (български)
ед.ч. | по·люс | |
---|---|---|
непълен член | по·лю·са | |
пълен член | по·лю·сът | |
мн.ч. | по·лю·си | |
членувано | по·лю·си·те | |
бройна форма | по·лю·са | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
1. Крайна точка от въображаемата ос, около която се върти Земята. Северен полюс. Южен полюс. 2. Всеки от двата края на магнит или на електрическа верига.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|