познавач

познавач (български)

познавач ±

ед.ч.		поз·на·вач
	непълен член	поз·на·ва·ча
	пълен член	поз·на·ва·чът
мн.ч.		поз·на·ва·чи
	членувано	поз·на·ва·чи·те
бройна форма		поз·на·ва·ча
звателна форма		поз·на·ва·чо

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7b

1. Човек, който е знаещ, сведущ в определена област.

Превод

английски: adept, proficient, connoisseur арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Kenner норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• специалист, компетентен, вещ, запознат, сведущ, подготвен, експерт, вещо лице
• ценител