позитивен
Облик
позитивен (български)
| ед. ч. | м. р. | по·зи·ти·вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | по·зи·тив·ния | ||
| пълен член | по·зи·тив·ни·ят | ||
| ж. р. | по·зи·тив·на | ||
| членувано | по·зи·тив·на·та | ||
| ср. р. | по·зи·тив·но | ||
| членувано | по·зи·тив·но·то | ||
| мн. ч. | по·зи·тив·ни | ||
| членувано | по·зи·тив·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Положителен, истински.
- Основан на реално съществуващи факти. Позитивни науки.
- Който се отнася до позитив. Позитивен образ.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- положителен, реален, действителен
- абсолютен, категоричен, несъмнен, неоспорим, точен
- одобрителен, утвърдителен, потвърдителен
- уверен, сигурен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|