подражавам
подражавам (български)
| Сегашно време | под·ра·жа·вам |
|---|---|
| Мин. св. време | под·ра·жа·вах |
| Мин. несв. време | под·ра·жа·вах |
| Повел. наклонение | под·ра·жа·вай |
| Мин. страд. причастие | под·ра·жа·ван |
| Мин. деят. св. причастие | под·ра·жа·вал |
| Мин. деят. несв. причастие | под·ра·жа·вал |
| Сегашно деят. причастие | под·ра·жа·ващ |
| Деепричастие | под·ра·жа·вай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, несвършен вид
(класификация — преходен)
- Държа се, говоря, правя нещо като друг, обикновено съзнателно, последователно.
Етимология
Книжовна заемка от старобълг. подражати. Значението е било „следвам някого по пътя“ > „наподобявам“.
Фразеологични изрази
Синоними
Производни думи
Превод
|
|