Диск от бакелит със звуков запис за възпроизвеждане върху грамофон.
Малка плоскост от черен камък, използвана в миналото за обучение по писане.
Етимология
диал. форми: пльоча (Самоковско, с. Бабяк, Разложко), пьочъ (с. Тръстеник, Плевенско). Сродни форми: сърбохърв. плоча, словен. ploča, ploka „плосък камък, керемида“. Вероятно от първоначално *ploka, като Ч е възникнало по аналогия с форми като плочка, плочен, плочест. Срв. гр. πλάξ, πλακός „плоскост, повърхност, плоча“, герм. *flahiz (ст.-сканд. flær ж. мн. „скални шисти“), латв. plaka ж. „низина, равнина“, лат. placidus „нежен, тих“ (с преносна употреба на първоначално значение „равен, плосък“, например, aqua placida).
