платно

Български

платно ±

ед.ч.		плат·но
	членувано	плат·но·то
мн.ч.		плат·на
	членувано	плат·на·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Къс (парче) плат.
2. Чаршаф.
3. Къс плат, който се използва за задвижване на кораби от вятъра. „Корабът разпъна платната и тръгна.“
4. Екран за прожекции.
5. Разпънат къс плат, върху който да се рисува.
6. Рисунка, която се предполага, че има художествена стойност. „Платно на Дали.“

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: tela китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• зебло, чул, груб конопен плат
• плат, тъкан, вълнен плат, сукно

Сродни думи

Производни думи

платноход, платноходка