плагиат
Облик
плагиат (български)
ед.ч. | пла·ги·ат | |
---|---|---|
непълен член | пла·ги·а·та | |
пълен член | пла·ги·а·тът | |
мн.ч. | пла·ги·а·ти | |
членувано | пла·ги·а·ти·те | |
бройна форма | пла·ги·а·та | |
звателна форма | пла·ги·а·те |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Заимстване на част от научен труд, творба на изкуството или идея, без да е посочен източникът; интелектуална кражба. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|