питам
Облик
питам (български)
| Сегашно време | пи·там |
|---|---|
| Мин. св. време | пи·тах |
| Мин. несв. време | пи·тах |
| Повел. наклонение | пи·тай |
| Мин. страд. причастие | пи·тан |
| Мин. деят. св. причастие | пи·тал |
| Мин. деят. несв. причастие | пи·тал |
| Сегашно деят. причастие | пи·тащ |
| Деепричастие | пи·тай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, несвършен вид.
(класификация — преходен)
- Задавам въпрос.
- Искам обяснение за нещо; търся разрешение; търся, искам да науча.
Етимология
старобълг. пытати ἐξετάζειν (Супр., Ман. хр.), испытати (Ман. хр.). Праслав. *pytati (сърбохърв. питати, питам, словен. pitati, pitam „питам, искам“, слов. руtаť „моля“, пол. руtаć, г.-луж. руtаć, д.-луж. руtаś „питам“, рус. пытать „мъча“, укр. питати „питам“, белор. пытаць „питам“) е итеративно-дуративен глагол, съотносим към *pъtati (чеш. ptati se „питам се“).
Фразеологични изрази
Други думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.