петлица
Облик
петлица (български)
ед.ч. | пет·ли·ца | |
---|---|---|
членувано | пет·ли·ца·та | |
мн.ч. | пет·ли·ци | |
членувано | пет·ли·ци·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
- Обшит прорез, дупчица или клуп от конец на левия ревер на връхна дреха за втъкване на цвете и др; бутониера.
- спец. Нашивка от цветна материя върху яката, ръкавите или гърдите на униформена дреха.
- диал. Копче; петела.
- остар. Примка, клуп; петелка1
Етимология
цслав. петля.
Стара заемка от герм. езици - старогерм. *fetil-, староисл. fetill, ст.в.нем. feʒʒil „окови“, нем. fassen „хващам“
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
-
петлици на немски генерали от Вермахта
-
Южноафрикански генерал с червено-златисти петлици на еката