петел
Облик
петел (български)
| ед.ч. | пе·тел | |
|---|---|---|
| непълен член | пе·те·ла | |
| пълен член | пе·те·лът | |
| мн.ч. | пет·ли | |
| членувано | пет·ли·те | |
| бройна форма | пе·те·ла | |
| звателна форма | пет·льо | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Мъжка кокошка.
- Средната част на диня.
Етимология
От старобълг. пѣтьлъ, от праслав. *pětьlъ „певец“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- кур (остар. и диал.)