перчем
перчем (български)
ед.ч. | пер·чем | |
---|---|---|
непълен член | пер·че·ма | |
пълен член | пер·че·мът | |
мн.ч. | пер·че·ми | |
членувано | пер·че·ми·те | |
бройна форма | пер·че·ма | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Дълга коса у мъж, спусната от върха на главата.
Етимология
Диал. форми: перче (Бр. Миладинови), перчам (Самоковско), пирчан (Силистренско), перчим „китка дълга коса, която не се покрива от шапката (някогашна ергенска украса)“ (Смолско, Пирдопско), перчин „кичур коси по стригана мъжка глава“ (Галиче, Оряховско), „коса на царевица“ (Тръстеник, Плевенско), „перчем“ (Кюстендилско), перчни „свила на царевица“ (ЮЗ). Тази дума е заета от турски perçem „грива на кон“, диал. „свила на царевица“, от нперс. پرچم [parčam] „къдрица, перчем, гребен, знаме“, от *pari-čama-, от основата на глагола چميدن [čamīdan] „развързвам“. Среща и в останалите балкански езици: сръб. перчин „перчем“, алб. perçe, perçeme „дълга коса“, арум. pertše „дълги коси, които стигат до раменете; грива“, нгр. περτσές „перчем“, румънски perciune „дълга коса зад ушите; перчем“ (БЕР-5: 183-184).
Фразеологични изрази
- зайчи перчан „растение бабин косъм“
- момински перчан „растение съсънка“
Превод
|
|