педант

Български

педант ±

ед.ч.		пе·дант
	непълен член	пе·дан·та
	пълен член	пе·дан·тът
мн.ч.		пе·дан·ти
	членувано	пе·дан·ти·те
бройна форма		пе·дан·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Човек, който обръща внимание на дребните неща и следва общоприетия ред на мислене и поведение.
2. Прекалено акуратен и взискателен към друг човек.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• формалист, дребнав, буквоедец
• акуратен, точен, взискателен, строг, придирчив

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}