паша

Български

паша ±

ед.ч.		па·ша
	членувано	па·ша·та
мн.ч.		па·ши
	членувано	па·ши·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 38

Две значения в зависимост от ударението в средата или края на думата:

1. Па̀ша - наличие на трева по мери и ливади за пасене на добитък.
2. Паша̀ - високо почетно звание в Турската империя и Турция.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• пасище, мера, ливада
• бей, големец, господар