падеж

Български

падеж ±

ед.ч.		па·деж
	непълен член	па·де·жа
	пълен член	па·де·жът
мн.ч.		па·де·жи
	членувано	па·де·жи·те
бройна форма		па·де·жа
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Определена граматическа категория, обозначаваща взаимодействието между думите в едно изречение.Падежите биват два вида - зависими и независими.Зависимите отразяват отношението между различните думи в изречението (родителен, дателен, винителен, творителен, предложен падеж и др.), докато независимите се използват най-често за разказване (именителен падеж) и обръщение (звателен падеж).
2. При финансите падежът е денят, в който трябва да се плати менителничен ефект към Менителница.

Етимология

старобълг. падежь, калка на гр. πτῶσις от πίπτω „падам“.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: case арабски: [[]] арменски: հոլով африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: πτῶσις датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: ср. р. литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] украински: відмінок унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• срок, дата
• платка, платеж, вноска, анюитет, погашение

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}