ощастливявам
ощастливявам (български)
| Сегашно време | ощас·т·ли·вя·вам |
|---|---|
| Мин. св. време | ощас·т·ли·вя·вах |
| Мин. несв. време | ощас·т·ли·вя·вах |
| Повел. наклонение | ощас·т·ли·вя·вай |
| Мин. страд. причастие | ощас·т·ли·вя·ван |
| Мин. деят. св. причастие | ощас·т·ли·вя·вал |
| Мин. деят. несв. причастие | ощас·т·ли·вя·вал |
| Сегашно деят. причастие | ощас·т·ли·вя·ващ |
| Деепричастие | ощас·т·ли·вя·вай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, несвършен вид
(класификация — преходен)
- Правя някого да бъде щастлив.
Етимология
Фразеологични изрази
Други думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|
|