очевидец

Български

очевидец ±

ед.ч.		оче·ви·дец
	непълен член	оче·ви·де·ца
	пълен член	оче·ви·де·цът
мн.ч.		оче·вид·ци
	членувано	оче·вид·ци·те
бройна форма		—
звателна форма		оче·ви·де·цо

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8a

1. Лице, което е присъствало на някоя случка, събитие и с очите си е видяло нещо.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: eyewitness, beholder гръцки: αυτόπτης μάρτυρας испански: testigo ocular италиански: testimone oculare

немски: der Augenzeuge руски: очеви́дец турски: görgü tanığı френски: témoin oculaire

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.