оцет

оцет (български)

оцет ±
ед.ч.		оцет
	непълен член	оце·та
	пълен член	оце·тът
мн.ч.		оце·ти
мн.ч.	членувано	оце·ти·те
бройна форма		оце·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Етимология

старобълг. оцьтъ ὄξος (Остром., Супр.), заета от лат. асētum, откъдето са гот. akeit, ср.-д.-нем. etik, нем. Essig „оцет“. Рум. oţet е от български.

Фразеологични изрази

Превод

албански: ^(sq)
английски: vinegar^(en)
арабски: ^(ar)
арменски: քացախ^(hy)
африкаанс: ^(af)
баски: ^(eu)
белоруски: ^(be)
бретонски: ^(br)
виетнамски: ^(vi)
грузински: ^(ka)
гръцки: ξίδι^(el)
датски: eddike^(da)
есперанто: ^(eo)
естонски: äädikas^(et)
иврит: חֹמֶץ^(he)
индонезийски: ^(id)
интерлингва: ^(ia)
ирландски: ^(ga)
исландски: ^(is)
испански: vinagre^(es)
италиански: aceto^(it)
каталонски: ^(ca)
китайски: ^(zh)
корейски: ^(ko)
корнийски: ^(kw)
латвийски: etiķis^(lv)
латински: acētum^(la)
литовски: actas^(lt)
люксембургски: ^(lb)
малайски: ^(ms)

маори: ^(mi)
немски: der Essig^(de)
норвежки: eddik^(no)
персийски: ^(fa)
полски: ocet^(pl)
португалски: vinagre^(pt)
румънски: oţet^(ro)
руски: ускус^(ru)
самоански: ^(sm)
сингалски: ^(si)
словашки: ^(sk)
словенски: kȋs^(sl)
сръбски: оцат^(sr)
тагалог: ^(tl)
тайландски: ^(th)
турски: sirke^(tr)
украински: о́цет^(uk)
унгарски: ecet^(hu)
урду: ^(ur)
фински: etikka^(fi)
френски: vinaigre^(fr)
фрисийски: ^(fy)
хавайски: ^(haw)
хинди: ^(hi)
холандски: azijn^(nl)
хърватски: ^(hr)
чешки: ocet^(cs)
шведски: vinäger, ättika^(sv)
шотландски: ^(sco)
японски: ^(ja)

Синоними

Сродни думи

Производни думи