охлюв

охлюв (български)

охлюв ±

ед.ч.		о̀х·люв
	непълен член	ох·лю·ва
	пълен член	ох·лю·вът
мн.ч.		ох·лю·ви
	членувано	ох·лю·ви·те
бройна форма		ох·лю·ва
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Етимология

старобълг. кохль (Г. Хамартол) е от гръц. κοχλίας „охлюв“. Формата охлюв е от гръц. диал. χοχλίας.

Превод

английски: snail (en) арабски: [[]] (ar) арменски: [[]] (hy) африкаанс: [[]] (af) белоруски: [[]] (be) гръцки: [[]] (el) датски: snegl (da) есперанто: heliko (eo) естонски: [[]] (et) иврит: שבלול (he) индонезийски: siput(id) ирландски: [[]] (ga) исландски: snigill (is) испански: caracol (es) италиански: chiocciola (it) китайски: [[]] (zh) корейски: [[]] (ko) латвийски: gliemezis (lv) латински: cochlea (la) литовски: sraigė (lt)

немски: Schnecke (de) норвежки: snegle (no) персийски: [[]] (fa) полски: [[]] (pl) португалски: caracol (pt) румънски: melc (ro) руски: улитка (ru) словашки: slimák (sk) словенски:polž (sl) сръбски: пуж (sr) тайландски: [[]] (th) турски: yılan (tr) унгарски: csiga (hu) фински: etana (fi) френски: escargot (fr) холандски: huisjesslak, slak (nl) хърватски: puž (hr) чешки: hlemýžď, šnek (cs) шведски: snigel, snäcka (sv) японски: [[]] (ja)