офанзива

Български

офанзива ±

ед.ч.		офан·зи·ва
	членувано	офан·зи·ва·та
мн.ч.		офан·зи·ви
	членувано	офан·зи·ви·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Провеждане на предварително проучена и подготвена атака, нападение, щурм за достигане на определени цели, със значителен брой участници и без провокация от противника.

Етимология

от френски offensive

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Фразеологични изрази

Успехът на една офанзива ...; Предприемат офанзива за ...

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

атака, щурм, пристъп, настъпление, устрем

Производни думи

контраофанзива

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}